Имат ли малките кметства административен капацитет

Силвия Георгиева: Големият въпрос е имат ли малките кметства административен капацитет

Текст и снимка: Радио ВИДИН-БНР

За кметство да се счита населено място с над 100 души, а не 350, както е сега, предлагат от ВМРО. Мотивите: ще се постигнат по-добри възможности малките кметства да осъществяват административните и финансовите си функции и повече хора ще могат пряко да гласуват за свой кмет.Прагът е бил многократно променян през последните 30 години, припомня пред БНР Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините.

„Бил е 100, бил е 200, бил е 250, бил е и 500. През 2015 г., когато прагът беше 100 жители на кметство с постоянен адрес, 3188 кметства избираха пряко своите кметове. През 2019 г., когато прагът беше 350 – 1953 кметства избират пряко своите кметове“, уточни Георгиева в предаването „Преди всички“.

 

Според Георгиева за работата в селата този праг не е толкова ключов.

„Ключовото е добрата съвместна работа между кмета на общината и общинския съвет, и кметовете на кметства и населени места. В над 90% от общините кметствата и кметовете на кметства имат много добра комуникация и много добро взаимодействие с общинския съвет и кмета на общината“, посочи тя.

Големият дебат, който трябва да съпътства предложението за падане на прага, е имат ли малките кметства административен капацитет, смята Силвия Георгиева.

„Дали искаме с ограничените публични ресурси да създаваме администрация във всяко населено място с над 100 жители, или с над 200, или с над 350? Трябва да преценим къде е икономически ефективният праг, който налага освен кметски наместник, да има и администрация.“

2020-10-07T16:29:13+03:0007.10.2020|Други новини|