Народното събрание прие Закона за за несъстоятелност на физически лица, който е изискване за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Това се случи след над седем часа дебати върху финалния текст, предава „Фокус“.

Крайният вариант съчетава предложения както на правителството, така и на парламентарните групи на ПП-ДБ и БСП-„Обединена левица“.

Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати (бел. от ред. – към момента МРЗ е 1077 лева).

Производствата ще се водят в районните съдилища. В първоначалните текстове на законопроекта се предвиждаше това да се случва в окръжните съдилища. По време на дебатите министърът на правосъдието заяви, че в страната има 113 районни и 28 окръжни съдилища. Той посочи, че до решението се е стигнало след дискусии с представители на съсловните организации.

Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен, прие Народното събрание.

ЕС препоръча България да въведе личен фалит

Той осигурява своята издръжка по време на производството по несъстоятелност от несеквестируемите си доходи по смисъла на Гражданския процесуален кодекс, а в случай че няма такива или са недостатъчни – и от останалото имущество до размера на несеквестируемия доход.

Средствата за допълване на несеквестируемия доход на длъжника, които трябва да се набавят чрез осребряване на секвестируемо имущество, се определят от съда съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника и може да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата.

С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност, давността не се смята за прекъсната, като спирането не се заличава.

С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги.

Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществени права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност, гласуваха депутатите.

Всички кредитори на физическото лице-длъжник имат право на участие в производството по несъстоятелност според правата и привилегиите си, независимо от вида и произхода на задълженията. В производството по несъстоятелност кредиторите запазват дадените обезпечения. Съдлъжниците и третите лица, предоставили имущество в обезпечение, както и поръчителите, не се ползват от последиците на производството по отношение на главния длъжник.

В производството по несъстоятелност вземанията се удовлетворяват в следния ред: вземания, обезпечени с ипотека – от получената сума при реализацията на обезпечението;  вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаната вещ;  разноски по несъстоятелността; вземания за издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица и др.

Длъжниците ще могат да се възползват от изчистването на дълговете си само по веднъж. По този начин се цели стимулиране на добросъвестните граждани, а не тези, които ще изчистят задълженията си, но след няколко години ще ги възстановят.

Кой е „добросъвестен длъжник?“

В закона е вписана и дефиниция за „добросъвестен длъжник“: “Длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществени състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си“.

Кой е „недобросъвестен длъжник“? 

1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран.

2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение.

3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество.

4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, включително когато е учредил вещно обезпечение за чуждо задължение.

5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (бел. от ред. – за откриване на производството по несъстоятелност), е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му.

6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (бел. от ред. – за откриване на производството по несъстоятелност).

7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество.

8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността.

9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

10. в хода на производството е променил настоящия си адрес, или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика.

11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (бел. от ред. – за откриване на производството по несъстоятелност).

Доколкото друго не е предвидено в този закон, постановените от районните съдилища решения и определения подлежат на обжалване само пред въззивния съд. Жалбите и възраженията в производствата по този закон се подават в 14-дневен срок от обявяването на съответния съдебен или друг акт в Регистъра по несъстоятелност, като препис от тях не се представя за връчване. Срокът за отговор на жалбите е 14-дневен от обявяването им в Регистъра по несъстоятелност. В регистъра се вписват актовете в производството по несъстоятелност на физическите лица, той се поддържа от Министерството на правосъдието.

Синдикът може да прекрати всеки договор, по който длъжникът е страна, ако договорът не е изпълнен изцяло или частично от насрещната страна, като ѝ отправи предизвестие от 15 дни. При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди.  В случай че в продължение на един месец не може да бъде назначен синдик, съдът назначава за такъв държавен съдебен изпълнител от района на съда по несъстоятелността, който отговаря на изискванията от Търговския закон.

С план за погасяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността.

При продажба на вещ в съпружеска имуществена общност съпругът недлъжник има право да получи половината от получената сума от продажбата, реши парламентът.

„Този закон е нужен на българските граждани, на които да се даде втора възможност, какъвто имат всички граждани на Европейския съюз. Този закон е нужен и неслучайно се правят нескончаеми опити, за да бъде приет“, заяви министърът на правосъдието Георги Георгиев пред народните представители.

Той поясни, че законът не дава кредитна амнистия, а възможност да се започне на чисто, след като обаче се премине през производство за несъстоятелност.