Фондация „Народни читалища“, в партньорство с Института за пазарна икономика и с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“, представи днес първата по рода си интерактивна онлайн карта и цялостен икономически анализ на читалищната мрежа в България. Събитието осветява състоянието на 3 597 институции и подчертава техния огромен потенциал като обединяващ фактор в обществото.

За първи път граждани, изследователи и институции имат достъп до два нови цифрови ресурса:

• Интерактивна карта (karta.narodnichitalishta.bg): Географска визуализация на всички читалища с данни за местоположение и конкретни дейности.

• Общински барометър (danni.narodnichitalishta.bg): Платформа, предоставяща сравнителни данни за финансирането, персонала и капацитета на читалищата във всяка от 265-те общини.

Тези продукти са създадени с три основни цели:

• достъп (засилване ролята на читалищата за достъп до култура, информация и услуги),
• партньорства (използване на картата като инструмент за нови съвместни проекти) и
• прозрачност (видимост за гражданите какво правят читалищата в техния район).

Високо обществено доверие: Представено бе и национално представително изследване на „Кантар България“ (декември 2025 г.), което разкрива, че 79% от българските граждани имат положително отношение към читалищата. Тези данни категорично поставят читалищната мрежа сред институциите с най-висок кредит на доверие в страната.

„В тези трудни времена читалищата остават единствената истински обединяваща институция в България. Те притежават огромен потенциал за развитие, а данните, които представяме днес, са основата, върху която можем да градим модерни и ефективни инструменти за тяхната подкрепа“, заяви Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондация „Народни читалища“.

• Мащаб и обхват: Читалища съществуват във всички 265 общини, като близо 80% от тях са разположени в селата. Средно за страната на всеки 10 000 жители се падат по 5.5 читалища.

• Персонал и образование: В сектора работят 12 008 души. Наблюдава се обаче сериозен дефицит в обученията – над 70% от читалищата декларират, че не са участвали в никакви програми за повишаване на капацитета през последните три години.

• Финансиране: Общият размер на държавната субсидия за 2025 г. възлиза на близо 152.4 милиона лева. Анализът установява парадокс – размерът на субсидията не е обвързан с демографската ситуация или реалния обхват на дейността, което води до диспропорции в разпределението на ресурса.

• Информационен дефицит: Изследването идентифицира „парадокс на претоварената отчетност“ – читалищата подават информация на поне 6 места, но държавните институции не съгласуват данните помежду си, което води до сериозни разминавания в официалните регистри.

Проектът е реализиран чрез обединяване на данни от НСИ, НАП, Министерство на финансите и Министерство на културата, като базата данни остава със свободен достъп за всички заинтересовани страни.

Линк към записа на пресконференцията.